1.12.2024 г., 20:17

Изгубена надежда

449 0 0

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.

 

Бореше се за малко светлина,
имаше нужда от нея, както от храна,
за да оцелее в обкръжение недружелюбно,
впиваше корени сред бетона — колко беше трудно!

 

И колкото повече ги впиваше,
все повече се питаше:
„Защо се боря да крася място на разруха?
Да бъда откъснато и за ден да направя на някого уюта.“

 

"Това ми е отредено от Всевишния."
И от него се отрони, като сълза, една тичинка.
Вятърът я отнесе до неговото съседче.
Така, някой ден, ще има същата съдба и неговото детенце.

 

Поколения на раздирания и нищета,
красота в градския бетон приклещена,
цвете на изгубена надежда,
което никой не отглежда.

 

Дойде есента, цветето вече нямаше цвят,
беше сиво, като панелките от този град.
Падаха листенца от неговата красота,
натежали от капките на дъжда.

 

"Живях нещастно, предадох го на моята рожба,
умирам, но ще се върна под друга форма.
За тежките борби от този живот няма да помня."
Изсъхнало, то легна на студената есенна почва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Анонимен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...