В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина,
имаше нужда от нея, както от храна,
за да оцелее в обкръжение недружелюбно,
впиваше корени сред бетона — колко беше трудно!
И колкото повече ги впиваше,
все повече се питаше:
„Защо се боря да крася място на разруха?
Да бъда откъснато и за ден да направя на някого уюта.“ ...