14 мар. 2018 г., 23:07

Изход

745 3 4

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове,
не ти помага,
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш,
само те изпращат,
на вратата пише "изход".
Къде е входа,
къде е входа, питам.
Искам да вляза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • А къде е въпросителната питам ?
    Брутално, бил съм там вече..мен отговорите сами ме намират. Поздрави!
  • Изходът е ясен... Всеки сам си търси вход.
  • Много добър подход, усетих вълна от емоция. Харесва ми, че увеличаваш редовете, така докосваш повече и очевидно има какво да кажеш и знаеш как. Поздрави! Входа винаги е изход от нещо друго и обратното. 🍀

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...