Mar 14, 2018, 11:07 PM

Изход

  Poetry
737 3 4

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове,
не ти помага,
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш,
само те изпращат,
на вратата пише "изход".
Къде е входа,
къде е входа, питам.
Искам да вляза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • А къде е въпросителната питам ?
    Брутално, бил съм там вече..мен отговорите сами ме намират. Поздрави!
  • Изходът е ясен... Всеки сам си търси вход.
  • Много добър подход, усетих вълна от емоция. Харесва ми, че увеличаваш редовете, така докосваш повече и очевидно има какво да кажеш и знаеш как. Поздрави! Входа винаги е изход от нещо друго и обратното. 🍀

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...