14.03.2018 г., 23:07

Изход

740 3 4

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове,
не ти помага,
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш,
само те изпращат,
на вратата пише "изход".
Къде е входа,
къде е входа, питам.
Искам да вляза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • А къде е въпросителната питам ?
    Брутално, бил съм там вече..мен отговорите сами ме намират. Поздрави!
  • Изходът е ясен... Всеки сам си търси вход.
  • Много добър подход, усетих вълна от емоция. Харесва ми, че увеличаваш редовете, така докосваш повече и очевидно има какво да кажеш и знаеш как. Поздрави! Входа винаги е изход от нещо друго и обратното. 🍀

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...