14.03.2018 г., 23:07

Изход

747 3 4

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове,
не ти помага,
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш,
само те изпращат,
на вратата пише "изход".
Къде е входа,
къде е входа, питам.
Искам да вляза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • А къде е въпросителната питам ?
    Брутално, бил съм там вече..мен отговорите сами ме намират. Поздрави!
  • Изходът е ясен... Всеки сам си търси вход.
  • Много добър подход, усетих вълна от емоция. Харесва ми, че увеличаваш редовете, така докосваш повече и очевидно има какво да кажеш и знаеш как. Поздрави! Входа винаги е изход от нещо друго и обратното. 🍀

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...