19 мая 2024 г., 00:34

Изкуство

445 1 1

Поезия красива в слуха ми ехти

плава в кръвта ми далечна мелодия

с тонове фини небето трепти

по страните ми стича се бавна рапсодия.

 

Ухае тревата на броеница от думи

сънувам нов стих щом затворя очи 

космически шумове галят слуха ми

нахлувайки в храма на моите мечти.

 

Нанизани плавно в редица от рими

звездите трептят на небесния свод

рисуват в главата ми нежни картини

музика, песен и сложен акорд.

 

Поглеждам нагоре, небето въздиша

долавям мелодия, тон силно познат

искам да гледам, да слушам, да пиша 

изкуство, родено в етерния свят…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...