19 мая 2024 г., 00:34

Изкуство

460 1 1

Поезия красива в слуха ми ехти

плава в кръвта ми далечна мелодия

с тонове фини небето трепти

по страните ми стича се бавна рапсодия.

 

Ухае тревата на броеница от думи

сънувам нов стих щом затворя очи 

космически шумове галят слуха ми

нахлувайки в храма на моите мечти.

 

Нанизани плавно в редица от рими

звездите трептят на небесния свод

рисуват в главата ми нежни картини

музика, песен и сложен акорд.

 

Поглеждам нагоре, небето въздиша

долавям мелодия, тон силно познат

искам да гледам, да слушам, да пиша 

изкуство, родено в етерния свят…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...