19.05.2024 г., 0:34

Изкуство

441 1 1

Поезия красива в слуха ми ехти

плава в кръвта ми далечна мелодия

с тонове фини небето трепти

по страните ми стича се бавна рапсодия.

 

Ухае тревата на броеница от думи

сънувам нов стих щом затворя очи 

космически шумове галят слуха ми

нахлувайки в храма на моите мечти.

 

Нанизани плавно в редица от рими

звездите трептят на небесния свод

рисуват в главата ми нежни картини

музика, песен и сложен акорд.

 

Поглеждам нагоре, небето въздиша

долавям мелодия, тон силно познат

искам да гледам, да слушам, да пиша 

изкуство, родено в етерния свят…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...