May 19, 2024, 12:34 AM

Изкуство

  Poetry
448 1 1

Поезия красива в слуха ми ехти

плава в кръвта ми далечна мелодия

с тонове фини небето трепти

по страните ми стича се бавна рапсодия.

 

Ухае тревата на броеница от думи

сънувам нов стих щом затворя очи 

космически шумове галят слуха ми

нахлувайки в храма на моите мечти.

 

Нанизани плавно в редица от рими

звездите трептят на небесния свод

рисуват в главата ми нежни картини

музика, песен и сложен акорд.

 

Поглеждам нагоре, небето въздиша

долавям мелодия, тон силно познат

искам да гледам, да слушам, да пиша 

изкуство, родено в етерния свят…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stillaghxul All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...