5 нояб. 2012 г., 22:05

Излет в дефилето 

  Поэзия » Пейзажная
441 0 4

Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.

Балканът стар, на Бога плод,
в подкова блеснала се кривна
върху селца, градини, брод
зад който чувам песен дивна
на славей, кукувица, кос
и на жътварка в златна нива –
от векове по сенокос
се сливат в такт с локомотива.
От дефилето вее хлад.
Река и релси – в лента строга –
и аз се чувствам свеж и млад
сред тази девствена природа.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уникална картина, нарисувана с непринудения изказ на истинския Поет!
  • Задъхано, красиво и колоритно описание - като Вазов...!!!
    В самия край светлее къс –
    на небосвода син – полата.
    Поляна в цвят, със малко хъс,
    достигам, вдишвам аромата.
  • Много образно описание.
    Харесах стиха ти!
  • Винаги млад, друже. Благодаря ти за светлото приятелство и поезия!
Предложения
: ??:??