Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.
Балканът стар, на Бога плод,
в подкова блеснала се кривна
върху селца, градини, брод
зад който чувам песен дивна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up