Излет в дефилето
Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.
Балканът стар, на Бога плод,
в подкова блеснала се кривна
върху селца, градини, брод
зад който чувам песен дивна
на славей, кукувица, кос
и на жътварка в златна нива –
от векове по сенокос
се сливат в такт с локомотива.
От дефилето вее хлад.
Река и релси – в лента строга –
и аз се чувствам свеж и млад
сред тази девствена природа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
