Излет в дефилето

5.11.2012 г., 22:05 ч.

Поезия » Пейзажна

440 0 4

Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.

Балканът стар, на Бога плод,
в подкова блеснала се кривна
върху селца, градини, брод
зад който чувам песен дивна
на славей, кукувица, кос
и на жътварка в златна нива –
от векове по сенокос
се сливат в такт с локомотива.
От дефилето вее хлад.
Река и релси – в лента строга –
и аз се чувствам свеж и млад
сред тази девствена природа.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Jim (Джим Стоунс)

2012-11-06T21:05:30+02:00

Уникална картина, нарисувана с непринудения изказ на истинския Поет!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-11-06T07:22:26+02:00

Задъхано, красиво и колоритно описание - като Вазов...!!!
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.
voda (Елица Ангелова)

2012-11-06T01:39:10+02:00

Много образно описание.
Харесах стиха ти!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-11-05T23:19:49+02:00

Винаги млад, друже. Благодаря ти за светлото приятелство и поезия!