Измислена изповед
Измислена изповед
Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие,
събрали се в едно,
в една любов,
от мен измислена –
по-истинска
от всяка друга да остане.
Опитах се във тази нощ,
единствена,
живота си да побера
и своята любов да изживея.
Опитах се
и не успях.
И как ли бих успяла,
та тя е жива,
любовта измислена,
по-жива е дори от мен.
На сутринта
умряха в мен
неродените още мечти
и нашата любов умря,
преди да се роди.
А от тази нощ
дъждът остана истински
и онази страшна самота.
© Даниела Петракиева All rights reserved.
