15 мая 2012 г., 13:12

Изпити по никое време

968 0 9

Мъжът ми днес ми връчи „Кама Сутра”.

- Наръчникът  по секс от Индия  това е.

(От срам захапах лявото си кутре)

- До утре искам всичко да се знае!

 

- До утре ли? За толкоз малко време...

(Усещах, че сме близо до кавгата...)

- Аз казах! Да си  нямаме  проблеми...

Ще те изпитам лично във кревата!

 

Вратата трясна моят мил съпруг -  замина

във кръчмата. Остави ме да мисля...

Реших през „материала” да премина,

че вече взе сериозно да ми писва.

 

Идея  се роди в ума ми бледа:

(„По-бързо учи се, ако сме  двама!”)

Невинно се обадих на съседа:

„Ела, Стамате, да преместиме дивана.”

 

И той доприпка: къпан, парфюмиран...

А аз по нощничка, в ръка със „Кама Сутра”...

Веднага тоя пич се ориентира,

усмихна се доволната му мутра.

 

И легнахме съвместно да „четеме”.

Ех, колко листа... няма да  разправям...

Погледнах през прозореца след време...

Бе почнало  да се  развиделява.

..................................................................

- Мъжът ми  иде си... Вратата не уцелва.

Сериозно в кръчмата е потренирал.

Не може различи жена от делва...

(Комшията направо се панира.)

 

- Защо Стамат в леглото ни е, скъпа?

Защо така те гушка този измет?

- Не ми задавай пак въпроси тъпи...

Провежда „предварителния” изпит.

 

 Идеята тръгна от стихотворението на Николай (ringo2) "Ще те изпитам лично във кревата". Заглавието също дължа на него. Благодаря му за вдъхновението и подкрепата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...