22 окт. 2009 г., 22:06

Изповед

638 0 2

 

 

                                                           Изповед

 

                                                Живях с нашата обич

                                                 и болката ви ме боля.

                                                 Аз съм паднала звезда,

                                                  загубила късмета си

                                                  и го търся сред сметта

                                                          на света.

                                                          И хапя,

                                                           и вия,

                                                           и викам,

                                                           или мълча

                                                  и не издавам нито звук.

                                                  Скимтя край душите ви

                                                           глухи и неми.

                                                      Бронирано нищо

                                                      са вашите души.

                                                   Къде ли удавихте

                                                    своите детски мечти?

                                                              Спри!

                                                       Не искам хляб,

                                                       не искам жал.

                                                    Аз съм цар на простора.

                                                         Но съм цял -

                                                          болка и страх.

                                                            Аз умрях.

                                                       Само нощем нещо -

                                                        живо от мен и от вас

                                                        сънува онази обич,

                                                        която избяга в безкрая,

                                                        където отивам и аз.

                                                                          Wali. (Виолета Томова)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...