22.10.2009 г., 22:06

Изповед

634 0 2

 

 

                                                           Изповед

 

                                                Живях с нашата обич

                                                 и болката ви ме боля.

                                                 Аз съм паднала звезда,

                                                  загубила късмета си

                                                  и го търся сред сметта

                                                          на света.

                                                          И хапя,

                                                           и вия,

                                                           и викам,

                                                           или мълча

                                                  и не издавам нито звук.

                                                  Скимтя край душите ви

                                                           глухи и неми.

                                                      Бронирано нищо

                                                      са вашите души.

                                                   Къде ли удавихте

                                                    своите детски мечти?

                                                              Спри!

                                                       Не искам хляб,

                                                       не искам жал.

                                                    Аз съм цар на простора.

                                                         Но съм цял -

                                                          болка и страх.

                                                            Аз умрях.

                                                       Само нощем нещо -

                                                        живо от мен и от вас

                                                        сънува онази обич,

                                                        която избяга в безкрая,

                                                        където отивам и аз.

                                                                          Wali. (Виолета Томова)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...