2 янв. 2008 г., 13:07

Изповедта на една крепост

2.5K 2 26
Не всеки път крилете са криле.
Короната - не винаги корона.
Изтърка се от голите крале
позлатата (и кармата) на трона.

Мисли добре дали да ме воюваш.
Зад мойте укрепления е празно.
Пропиха ме владетели в пируване.
Зачумиха ми страх. И съм заразна.

Фанфарно вдигах падащите ангели.
Безстрашно короновах безкоронните.
Месии си кръщавах (безевангелна).
Кръстосваха ме черните ми конници

и палеха колибните ми вери,
и драконово дъвчеха девици.
Дълбаха ме с граалови потери.
Изтребиха вълшебните ми птици.

И днес съм зла и бедна на легенди.
В мен няма въздух, вяра... или време.
Раздадох ги безсъдно. Без аренда.
Мисли добре дали да ме превземаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...