2.01.2008 г., 13:07

Изповедта на една крепост

2.5K 2 26
Не всеки път крилете са криле.
Короната - не винаги корона.
Изтърка се от голите крале
позлатата (и кармата) на трона.

Мисли добре дали да ме воюваш.
Зад мойте укрепления е празно.
Пропиха ме владетели в пируване.
Зачумиха ми страх. И съм заразна.

Фанфарно вдигах падащите ангели.
Безстрашно короновах безкоронните.
Месии си кръщавах (безевангелна).
Кръстосваха ме черните ми конници

и палеха колибните ми вери,
и драконово дъвчеха девици.
Дълбаха ме с граалови потери.
Изтребиха вълшебните ми птици.

И днес съм зла и бедна на легенди.
В мен няма въздух, вяра... или време.
Раздадох ги безсъдно. Без аренда.
Мисли добре дали да ме превземаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...