Как трудно е да кажеш „извинявай”,
в очите гледайки човек.
Как трудно е да си признаеш
грешката, направена от теб.
Хора сме, безгрешни няма!
Всеки би могъл да ти прости,
но, уви, от болката голяма
в очите ти напират пак сълзи.
На приятел прошка искаш,
но от страх за нови грях не смееш
„извинявай” ти да кажеш,
тоз човек да не се изсмей.
Година вече мина
и всеки другия отмина…
Разкаяние дълбае в мене,
дума не обелваме си ний от толкоз време.
Ще направя крачка,
смелост ще покажа!
„Извинявай” знам, че мога,
в очите гледайки те, да ти кажа!
© Ива Веселинова Все права защищены