RainaVakova
413 2666
1 дек. 2020 г., 07:37

Извивките на обич са река 

  Поэзия » Другая
474 8 9

Върхът нахлупи крива бяла шапка.
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда
и дълго ме разпитва.
Когато изповядах тишината, 
в която само времето
растеше...
Една река забързана и сладка
дъха ми си позна
и го отнесе.
Минаваше през преспи и недели. 
Бълнуваше вълни 
като стихия
с надежда, че преди солта да вземе, 
ще срещне капитан, 
да го напие.
И стъпила на съчица луната,
събуди нежността
на ветровете....
да пазят от замръзване змията,
която е ухапало
морето.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само вълшебната пръчица ти липсва💖
  • Благодаря ти, Скитнице...
    Благодаря ти, Иван...винаги съм мислела, че стилът ми е липсата на стил, но дори тогава си лича по тази отнесеност...и шантавия...
    Струвам се странна в изказа си на много хора и продължавам да твърдя, че вие сте публика, която не я мързи да чувства и мисли, и ме разбира.
    Скъпи сте ми!
  • Пишеш така, както го чувстваш! Наистина има вълшебство, да може човек да изкаже това, което му казва сърцето и да му даде словесен образ! А чувствата са толкова много, цяло море... Съдържането е някъде между редовете! Всеки сам за себе си ще открие това, което му е нужно. Морето е неизчерпаемо! Художникът, поднесъл ни картината, често оставя нещо зад видимите неща и прозорливият читател би могъл да го открие.Ти имаш свой собствен стил на изразяване, което прави творчеството ти, неповторимо! Моите поздравления, Райна!
  • Докато четях, имах усещането, че ходя на пръсти по крехка топлина...
    Много хубав, вълшебен стих!
  • Благодаря ви, приятели! В този стих нищо не е, което е , но най-много морето. То е толкова много неща, които не съм способна да изкажа. Затова само чувствам...Чувствайте....и ведро да е в душите ти!
  • Страхотно е, да даваш топлина на този, който е лишен от нея.
  • Ето, това се нарича поетичен стил. Тук, сами по себе си, образите са оригинални и интересни, но само тяхното съчетаване ги превръща в компоненти на този стил. И това обръщане във финала:

    "И стъпила на съчица луната,
    събуди нежността
    на ветровете....
    да пазят от замръзване змията,
    която е ухапало
    морето."

    Именно морето е иззело основната функция на змията - да ухапе. В такива обрати се крие стойностната поезия. Майстор си, Райна!
  • Почитанията ми.
  • Каква покоряваща с красотата си образност! Звезда, кацнала " на реброто на елхата", ориентир за лично време - " когато изповядах тишината" и една магична, " стъпила на съчица" луна!
    Остави ме без дъх, Рени!👏🌹💕
Предложения
: ??:??