26 янв. 2018 г., 13:46

Житейско

1.1K 0 0

 За кой ли път до мене е Рогатият -

нарежда ми: "Недей така!" "Прави това!",

а аз Нещастникът го слушам със Апатия -

като че нямам на плещите си глава!

 

Той мене като Кукловод ме управлява,

като марионетка гледа той на мене,

а аз покрит от мрачната му слава

съм в страх от дланите му ледено студени!

 

Не смея даже взора си да вдигна

та да не срещна неговия поглед,

че знам ли там какво ще ме постигне -

Критик или Комик? Суров урок или Благ възглед?

 

Един е изходът - така да го притисна -

за нещичко да каже само Твойто име -

аз в толкоз врящ казан ще го накисна,

че той самичък ще въздиша: "Моля те - Прости ми!" 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...