26.01.2018 г., 13:46 ч.

Житейско 

  Поезия » Любовна
870 0 0

 За кой ли път до мене е Рогатият -

нарежда ми: "Недей така!" "Прави това!",

а аз Нещастникът го слушам със Апатия -

като че нямам на плещите си глава!

 

Той мене като Кукловод ме управлява,

като марионетка гледа той на мене,

а аз покрит от мрачната му слава

съм в страх от дланите му ледено студени!

 

Не смея даже взора си да вдигна

та да не срещна неговия поглед,

че знам ли там какво ще ме постигне -

Критик или Комик? Суров урок или Благ възглед?

 

Един е изходът - така да го притисна -

за нещичко да каже само Твойто име -

аз в толкоз врящ казан ще го накисна,

че той самичък ще въздиша: "Моля те - Прости ми!" 

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??