Житейско

 За кой ли път до мене е Рогатият -

нарежда ми: "Недей така!" "Прави това!",

а аз Нещастникът го слушам със Апатия -

като че нямам на плещите си глава!

Той мене като Кукловод ме управлява,

като марионетка гледа той на мене,

а аз покрит от мрачната му слава

съм в страх от дланите му ледено студени!

Не смея даже взора си да вдигна

та да не срещна неговия поглед,

че знам ли там какво ще ме постигне -

Критик или Комик? Суров урок или Благ възглед?

Един е изходът - така да го притисна -

за нещичко да каже само Твойто име -

аз в толкоз врящ казан ще го накисна,

че той самичък ще въздиша: "Моля те - Прости ми!"