20 авг. 2009 г., 23:56

Ж.К. Орел, бл. 2, ап. 12, ет. 4

1.1K 0 0

Да, наистина, понякога...

Когато пясъкът е слънчоглед?

Мога ли да знам сцената, от която съм роден?

Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!

Какво от това, че съм жив?

- Майко, спиш ли?

Подариха ми стих, облян в сълзи... Татко ми го написа!
Аз видях, сестра ми също!

Бог ми е свидетел, молитви въздух още, още!!!!!

Поет, ха-хахахахах...

Кога за последно си бил щастлив?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...