sharata (Димитър Атанасов)
9 23
22 нояб. 2008 г., 21:28

Жажда 

  Поэзия » Другая
940 0 2

Намирисвам те, красива смърт.

Усещам полъха ти отдалеч -

пробождаш ме с кървав меч

и къпя се в кървящи ями.

 

А там, някъде в реалното, стоят

присвили тъжните усмивки.

Гледам ги аз и броя,

унизителните, подли присмивки.

 

Зажаднял съм за истина,

за човечност у всеки,

за мига на човека - истински,

за прераждането на вашите души.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??