sharata (Димитър Атанасов)
9 23
Nov 22, 2008, 9:28 PM

Жажда 

  Poetry » Other
939 0 2

Намирисвам те, красива смърт.

Усещам полъха ти отдалеч -

пробождаш ме с кървав меч

и къпя се в кървящи ями.

 

А там, някъде в реалното, стоят

присвили тъжните усмивки.

Гледам ги аз и броя,

унизителните, подли присмивки.

 

Зажаднял съм за истина,

за човечност у всеки,

за мига на човека - истински,

за прераждането на вашите души.

© Димитър Атанасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??