Намирисвам те, красива смърт.
Усещам полъха ти отдалеч -
пробождаш ме с кървав меч
и къпя се в кървящи ями.
А там, някъде в реалното, стоят
присвили тъжните усмивки.
Гледам ги аз и броя,
унизителните, подли присмивки.
Зажаднял съм за истина,
за човечност у всеки,
за мига на човека - истински,
за прераждането на вашите души.
© Димитър Атанасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
