Жажда

22.11.2008 г., 21:28 ч.

Поезия » Друга

902 0 2

Намирисвам те, красива смърт.

Усещам полъха ти отдалеч -

пробождаш ме с кървав меч

и къпя се в кървящи ями.

А там, някъде в реалното, стоят

присвили тъжните усмивки.

Гледам ги аз и броя,

унизителните, подли присмивки.

Зажаднял съм за истина,

за човечност у всеки,

за мига на човека - истински,

за прераждането на вашите души.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.