Не съм ангелът пазител,

който някой, там, смирено чака, 

или пък за теб да мисли докато брои звездите.

Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,

когато им сложа броениците пред истините,

които се правят, че не знаят, но по-скоро забравят.

Не съм и демона, който нощем в сънят им се покрадва,

обещавайки им, друга, по-изящна, красива награда.

Не съм и месия - да ги оттърва от човешката  проклетия, 

а след това с усмивка да им кажа -

"Честито на избранниците, които няма да горят в ада,

а на другите - ще търпите наказания за душевната наслада.

Не съм и светица -

да живея на другите живота, чакайки нечия благословия,

Нима не се броя за жива, макар и само единица?

Нима не мога да дишам въздуха, макар и омърсен?

Нима ще живея в една безкрайна матрица

заради нечия друга ръждясала спица?