Желана? Да, бе, да!
Не съм ангелът пазител,
който някой, там, смирено чака,
или пък за теб да мисли докато брои звездите.
Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,
когато им сложа броениците пред истините,
които се правят, че не знаят, но по-скоро забравят.
Не съм и демона, който нощем в сънят им се покрадва,
обещавайки им, друга, по-изящна, красива награда.
Не съм и месия - да ги оттърва от човешката проклетия,
а след това с усмивка да им кажа -
"Честито на избранниците, които няма да горят в ада,
а на другите - ще търпите наказания за душевната наслада.
Не съм и светица -
да живея на другите живота, чакайки нечия благословия,
Нима не се броя за жива, макар и само единица?
Нима не мога да дишам въздуха, макар и омърсен?
Нима ще живея в една безкрайна матрица
заради нечия друга ръждясала спица?
© Нина Чалъкова All rights reserved.
