11.01.2020 г., 6:29

Желана? Да, бе, да!

797 0 2

 

Не съм ангелът пазител,

който някой, там, смирено чака, 

или пък за теб да мисли докато брои звездите.

Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,

когато им сложа броениците пред истините,

които се правят, че не знаят, но по-скоро забравят.

Не съм и демона, който нощем в сънят им се покрадва,

обещавайки им, друга, по-изящна, красива награда.

Не съм и месия - да ги оттърва от човешката  проклетия, 

а след това с усмивка да им кажа -

"Честито на избранниците, които няма да горят в ада,

а на другите - ще търпите наказания за душевната наслада.

 

Не съм и светица -

да живея на другите живота, чакайки нечия благословия,

Нима не се броя за жива, макар и само единица?

Нима не мога да дишам въздуха, макар и омърсен?

Нима ще живея в една безкрайна матрица

заради нечия друга ръждясала спица? 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...