Жена съм и си ми отива
Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива,
жена съм и си ми отива.
Потоп световен съм и суша,
след мен – градина или трън,
понякога на длан се гуша,
вилнея с бурята навън...
Замлъква вятърът заслушан...
Потоп световен съм и суша.
И искрена, и многолица –
на дивото в човека зов.
Сребриста сянка на вълчица,
агнец – за жертване готов.
И искрена, и многолица,
и харпия, и райска птица.
Любов през всичките сезони,
през лятото съм бяла смърт.
От цели векове, еони,
опитват да ме разберат...
Любов през всичките сезони,
за който времето догони...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
