Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
8.03.2024 г., 20:33 ч.

Жена съм и си ми отива 

  Поезия » Философска
432 2 6

Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива,
жена съм и си ми отива.

 

Потоп световен съм и суша,
след мен – градина или трън,
понякога на длан се гуша,
вилнея с бурята навън...
Замлъква вятърът заслушан...
Потоп световен съм и суша.

 

И искрена, и многолица –
на дивото в човека зов.
Сребриста сянка на вълчица,
агнец – за жертване готов.
И искрена, и многолица,
и харпия, и райска птица.

 

Любов  през всичките сезони,
през лятото съм бяла смърт.
От цели векове, еони,
опитват да ме разберат...
Любов  през всичките сезони,
за който времето догони...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??