18 окт. 2023 г., 13:17

Жената от последния ред

648 0 1

Тя пристигна последна на гроба,

преди минути си бяха тръгнали всички.

Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,

стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.

 

Пресният хълм бе отрупан с цветя,

изтляващи вече на силната жега.

Покойния бе мъж на години, с жена и отдавна отрасли деца,

бивш семинарист, инженер. Деликатен, уважаван колега.

 

Жената бе около шестдесетте, с красиви черти,

сънувани  навярно още от мнозина.

Стъпваше по котешки тихо, в онзи унес, в който боли.

Бе най-горещия ден за тази година.

 

Две пресушени от горест очи,

се сляха в самотата на тази нова могила.

Вселената отговори по своему, далечна камбана заби-

приветствайки  закъснялата и нейната сила.

 

Кой ли вятър ги е сбрал?

Сигурно били са си последната опора?

Навярно студ ги е загръщал, дъжд ги е валял…

И са се обичали неистово-далеч от други хора.

До днес-деня на най-лютия пек.

До мълчаливия вик на жената от последния ред.

18.10.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от все сърце. Бъдете здрава за двамина, и винаги в ръката с мастило и перце, на тихо до горящата камина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...