Жената в огледалото
Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото,
вечно любопитна да открива
как се свързват частите на цялото,
за да е развръзката щастлива.
Аз ли съм онази в огледалото,
неумееща да се преструва,
за която даже и раздялата
е възможност да се излекуваш.
Аз ли съм онази в огледалото
с лудата потребност да обича
и сърцето си докрай раздала, тя
пак се учи Любовта да срича.
Срещам погледа си в огледалото.
Боже, колко съм се променила!
Дълъг път изминах от началото,
но животът ме дари със сила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
