Жената в огледалото
Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото,
вечно любопитна да открива
как се свързват частите на цялото,
за да е развръзката щастлива.
Аз ли съм онази в огледалото,
неумееща да се преструва,
за която даже и раздялата
е възможност да се излекуваш.
Аз ли съм онази в огледалото
с лудата потребност да обича
и сърцето си докрай раздала, тя
пак се учи Любовта да срича.
Срещам погледа си в огледалото.
Боже, колко съм се променила!
Дълъг път изминах от началото,
но животът ме дари със сила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
