Житейско
Като мъдра река през живота минавам,
минали наноси влача,
в настоящето срещам скали.
Треви и дървета заливам,
От коритото си излизам дори.
С дъждовете се гоня в неспирна игра.
Слънчеви зайчета нежно ме галят
И пак се усмихвам лъчиста, добра.
А някъде там ме чака морето със своя простор-свобода.
Да ме обгърне с лазурно вълшебство,
превърната в малка вълна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Венциславова Все права защищены
