29 дек. 2012 г., 12:38

Житейско 

  Поэзия » Другая
605 0 6

 

Като мъдра река през живота минавам,

минали наноси влача,

в настоящето срещам  скали.

Треви и дървета заливам,

От коритото си излизам дори.

С дъждовете се гоня в неспирна игра.  

Слънчеви зайчета нежно ме  галят

И пак се усмихвам лъчиста, добра.

А  някъде там ме чака морето със своя простор-свобода.

Да ме обгърне с лазурно  вълшебство,

превърната в малка  вълна.

© Мария Венциславова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??