Като мъдра река през живота минавам,
минали наноси влача,
в настоящето срещам скали.
Треви и дървета заливам,
От коритото си излизам дори.
С дъждовете се гоня в неспирна игра.
Слънчеви зайчета нежно ме галят
И пак се усмихвам лъчиста, добра.
А някъде там ме чака морето със своя простор-свобода.
Да ме обгърне с лазурно вълшебство,
превърната в малка вълна.
© Мария Венциславова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
