Geia (Мария Венциславова)
13 59
29.12.2012 г., 12:38 ч.

Житейско 

  Поезия » Друга
623 0 6

 

Като мъдра река през живота минавам,

минали наноси влача,

в настоящето срещам  скали.

Треви и дървета заливам,

От коритото си излизам дори.

С дъждовете се гоня в неспирна игра.  

Слънчеви зайчета нежно ме  галят

И пак се усмихвам лъчиста, добра.

А  някъде там ме чака морето със своя простор-свобода.

Да ме обгърне с лазурно  вълшебство,

превърната в малка  вълна.

© Мария Венциславова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??