Жив ли си...
546
0
0
Жив ли си, безмълвен трепет,
южен полъх, блян копнежен,
прегръдка мила за сърцето,
тиха топлина и нежност...
В душата всеотдайно да разтваряш,
като вселена необятна любовта
без думи сетива да проговарят
в сластен патос на страстта.
И бавно да изпиват, обладават
след огъня докрай жарта
и да пламтят и се изпепеляват,
и попиват със охота сладостта.
После в сън блажен потънат
в прегръдка на греховността,
в обръч от тела огънат
в полет към безкрайността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
