Жив ли си...

Жив ли си, безмълвен трепет,
южен полъх, блян копнежен,
прегръдка мила за сърцето,
тиха топлина и нежност...

В  душата всеотдайно да разтваряш,
като вселена необятна любовта
без думи сетива да проговарят
в сластен патос на страстта.

И бавно да изпиват, обладават
след огъня  докрай жарта
и да пламтят и се изпепеляват,
и попиват със охота сладостта.

После в сън блажен потънат
в прегръдка на греховността,
в обръч от тела огънат
в полет към безкрайността.