31 июл. 2014 г., 22:02

Жива съм 

  Поэзия
715 0 12
Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето,
случайна вейка се изпречва,
сякаш ласо увива ми ръцете
и ме води от пропастта далече.
Долу в ниското оставих суетата
и скръбта и лошите си помисли,
събирам снопчета от светлината
храм да сторя за душата си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??