Жива съм
Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето,
случайна вейка се изпречва,
сякаш ласо увива ми ръцете
и ме води от пропастта далече.
Долу в ниското оставих суетата
и скръбта и лошите си помисли,
събирам снопчета от светлината
храм да сторя за душата си.
Ще прегреят до алено мечтите
щом в купола му лъч се отрази,
и диханието нежно на звездите
ще ме следва в земните ми дни.
Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
пречистила душата си усещам
на всемира непреходните песни!
© Миночка Митева All rights reserved.
