Живеем ли...

Поэзия

727 6 7

Живеем ли, или забързано умираме.

В очакване да свърши сивото ни днес.

Да бъдем в утре, смисъла намираме,

защото настоящето ни вече е без чест.

Броим секундите, кога ще свършат,

безсмислените, глупави задачи.

Сълзите в бъдещето ще избършат,

воали от мечти... Реката влачи.

Мигът изпълнен е със красота.

Във времето неповторима.

С любов от Бога дадена е тя.

За слепите е винаги незрима.

Живеем ли или сме вече мъртви?!

Надявайки се на незнайното си утре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жабокът (Гедеон)

Благодаря ви за коментарите. И аз се питам, дали забързано умираме или ще живеем във вечността, имаме свободата да изберем

2022-03-07T19:40:03+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Абсолютно! Символистите разкриват мига като истинската реалност, защото човек живее тук и сега, не в миналото и бъдещето. Но стихотворението поставя и други проблеми. Многопластово, полисемантично и естетически издържано.

2022-01-29T12:57:15+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

do not be damn gullible, wake up, wake up ..

2022-01-29T05:02:47+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз те поздравявам! Ще намерим ли някога отговора на въпроса
"Живеем ли или забързано умираме" и дали "Сълзите в бъдещето ще избършат/воали от мечти..."? Трудни въпроси, Жабчо...

2022-01-28T22:31:13+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Браво!

2022-01-28T20:58:53+02:00