Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат,
безсмислените, глупави задачи.
Сълзите в бъдещето ще избършат,
воали от мечти... Реката влачи.
Мигът изпълнен е със красота.
Във времето неповторима.
С любов от Бога дадена е тя.
За слепите е винаги незрима.
Живеем ли или сме вече мъртви?!
Надявайки се на незнайното си утре.
© Гедеон All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
