28.01.2022 г., 18:46 ч.  

Живеем ли... 

  Поезия
406 6 7

Живеем ли, или забързано умираме.

В очакване да свърши сивото ни днес.

Да бъдем в утре, смисъла намираме,

защото настоящето ни вече е без чест.

 

Броим секундите, кога ще свършат,

безсмислените, глупави задачи.

Сълзите в бъдещето ще избършат,

воали от мечти... Реката влачи.

 

Мигът изпълнен е със красота.

Във времето неповторима.

С любов от Бога дадена е тя. 

За слепите е винаги незрима.

 

Живеем ли или сме вече мъртви?!

Надявайки се на незнайното си утре.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите. И аз се питам, дали забързано умираме или ще живеем във вечността, имаме свободата да изберем
  • Абсолютно! Символистите разкриват мига като истинската реалност, защото човек живее тук и сега, не в миналото и бъдещето. Но стихотворението поставя и други проблеми. Многопластово, полисемантично и естетически издържано.
  • do not be damn gullible, wake up, wake up ..
  • И аз те поздравявам! Ще намерим ли някога отговора на въпроса
    "Живеем ли или забързано умираме" и дали "Сълзите в бъдещето ще избършат/воали от мечти..."? Трудни въпроси, Жабчо...
  • Браво!
  • Много хубав стих!
    Браво!
  • Поздравления, ВИ! Много искрено!
Предложения
: ??:??