28.01.2022 г., 18:46  

Живеем ли...

719 6 7

Живеем ли, или забързано умираме.

В очакване да свърши сивото ни днес.

Да бъдем в утре, смисъла намираме,

защото настоящето ни вече е без чест.

 

Броим секундите, кога ще свършат,

безсмислените, глупави задачи.

Сълзите в бъдещето ще избършат,

воали от мечти... Реката влачи.

 

Мигът изпълнен е със красота.

Във времето неповторима.

С любов от Бога дадена е тя. 

За слепите е винаги незрима.

 

Живеем ли или сме вече мъртви?!

Надявайки се на незнайното си утре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите. И аз се питам, дали забързано умираме или ще живеем във вечността, имаме свободата да изберем
  • Абсолютно! Символистите разкриват мига като истинската реалност, защото човек живее тук и сега, не в миналото и бъдещето. Но стихотворението поставя и други проблеми. Многопластово, полисемантично и естетически издържано.
  • do not be damn gullible, wake up, wake up ..
  • И аз те поздравявам! Ще намерим ли някога отговора на въпроса
    "Живеем ли или забързано умираме" и дали "Сълзите в бъдещето ще избършат/воали от мечти..."? Трудни въпроси, Жабчо...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...