1 февр. 2009 г., 11:12

Живот

1.1K 0 4

Всеки ден се ражда нов живот.

Какво съдбата му е отредила?

Дали ще е бохем или пък скот?

Дали ще е жестока или мила...

 

Годините минават, стават шест.

"Ученик ще бъдеш вече..."

родителите носят тази вест,

станал си пораснало човече.

 

Годините минават - седемнадесет.

Любов - животът е от нея движен.

И сякаш вчера беше на петнадесет.

Живот, живот, така безгрижен...

 

Годините минават - двадесет и пет.

И мислиш си, че "Вече сме големи";

"Животът не е лек, но няма как, напред"

и "Откъде излязоха пък тез проблеми?"

 

Мислите прекъсва плач - на новия живот...

Какво съдбата му е отредила?

Дали ще е бохем, или пък скот?

Съдба, бъди поне със него мила...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази молба всяка майка изрича при появата на нов живот. Интересен поглед през годините. Хареса ми. Поздрав!
  • Хареса ми!
  • Всички имаме свой житейски път и той трябва да се извърви. Но пътят човек трябва да извърви доброволно, не насила и напълно съзнателно. Винаги ще се намерят пречки и препятствия. Що се отнася до ограниченията, човек трябва доброволно да ги прави, стига да реши така за себе си. Колкото по-осъзнаващ става, то толкова е по-голяма отговорността която носи за себе си и за другите и за това което му се случва. За мен много важат думите "АЗ съм Пътят, Истината и Живота", но за истинския човек от плът и кръв. Когато той разбере това, вече е достатъчно пораснал и направил крачката към усъвършенстване.

    Какво съдбата му е отредила?

    Дали ще е бохем, или пък скот?

    Съдба, бъди поне със него мила...

    Заобикалящата ни среда, само може да определи нашата вътрешна подготовка да разберем истината за доброто и злото в света. Стиховете са трамплин към вътрешния МИР на човека. Така той освобождава себе си и прави крачка към промяна на мислите и като следствие - света около него също започва да се променя. УСПЕХ!!! Стиховете си заслужават. }}} Продължавай да пишеш.
  • ...кръговрат...
    Ако не е нито бохем, нито скот...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...