1.02.2009 г., 11:12

Живот

1.1K 0 4

Всеки ден се ражда нов живот.

Какво съдбата му е отредила?

Дали ще е бохем или пък скот?

Дали ще е жестока или мила...

 

Годините минават, стават шест.

"Ученик ще бъдеш вече..."

родителите носят тази вест,

станал си пораснало човече.

 

Годините минават - седемнадесет.

Любов - животът е от нея движен.

И сякаш вчера беше на петнадесет.

Живот, живот, така безгрижен...

 

Годините минават - двадесет и пет.

И мислиш си, че "Вече сме големи";

"Животът не е лек, но няма как, напред"

и "Откъде излязоха пък тез проблеми?"

 

Мислите прекъсва плач - на новия живот...

Какво съдбата му е отредила?

Дали ще е бохем, или пък скот?

Съдба, бъди поне със него мила...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази молба всяка майка изрича при появата на нов живот. Интересен поглед през годините. Хареса ми. Поздрав!
  • Хареса ми!
  • Всички имаме свой житейски път и той трябва да се извърви. Но пътят човек трябва да извърви доброволно, не насила и напълно съзнателно. Винаги ще се намерят пречки и препятствия. Що се отнася до ограниченията, човек трябва доброволно да ги прави, стига да реши така за себе си. Колкото по-осъзнаващ става, то толкова е по-голяма отговорността която носи за себе си и за другите и за това което му се случва. За мен много важат думите "АЗ съм Пътят, Истината и Живота", но за истинския човек от плът и кръв. Когато той разбере това, вече е достатъчно пораснал и направил крачката към усъвършенстване.

    Какво съдбата му е отредила?

    Дали ще е бохем, или пък скот?

    Съдба, бъди поне със него мила...

    Заобикалящата ни среда, само може да определи нашата вътрешна подготовка да разберем истината за доброто и злото в света. Стиховете са трамплин към вътрешния МИР на човека. Така той освобождава себе си и прави крачка към промяна на мислите и като следствие - света около него също започва да се променя. УСПЕХ!!! Стиховете си заслужават. }}} Продължавай да пишеш.
  • ...кръговрат...
    Ако не е нито бохем, нито скот...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...