Живот след тишината

Поэзия » Другая

3.4K 15 20

Как тегне

тази дълга тишина…

Не може повече

Душата ми да чака.

По мене лепне

гъста самота.

Аз тръгвам…

Само Облакът

заплака…

Светкавица във този миг

Небе на две

разсече с тътен

и гръмотевицата с вик -

съдбовен,

плътен

начало даде

на живота нов.

Живот,

след нашата раздяла…

Живот,

през който със Любов

в Душата

ще се опитам да живея

и без тебе

цяла…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

Алиса, не е задължително да харесваш стихотворенията, нито мен. Благодаря ти за искреността.
Мили хора, благодаря за посещението и защитата. Весели празници пожелавам.
Маргарита Димитрова, от години съм в сайта и повечето потребители са добронамерени. Не се страхувайте , а споделете с нас творчество си

2023-04-12T07:54:10+03:00
iren5 (Ирен)

Ивелина, Галина, благодаря.

2020-06-03T13:37:45+03:00
Galinit4eto (Galina caneva)

Невероятен стих, много ми хареса! Поздравления!

2020-06-03T13:36:37+03:00
beloved (Ивелина Стойкова)

"...ще се опитам да живея
и без тебе
цяла…"

Много реалистично! Такъв е животът на много човешки сърца... Поздравления за напипването на това усещане и дано не се случва този Ваш стих никому вече! Вие го казахте достатъчно.

2019-11-21T11:13:51+02:00
iren5 (Ирен)

Благодаря.

2019-09-19T10:16:10+03:00