Как тегне
тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне
гъста самота.
Аз тръгвам…
Само Облакът
заплака…
Светкавица във този миг
Небе на две
разсече с тътен
и гръмотевицата с вик -
съдбовен,
плътен
начало даде
на живота нов.
Живот,
след нашата раздяла…
Живот,
през който със Любов
в Душата
ще се опитам да живея
и без тебе
цяла…
© Ирен All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
