Mar 12, 2017, 7:33 PM

Живот след тишината

  Poetry » Other
3.4K 15 20

Как тегне

тази дълга тишина…

Не може повече

Душата ми да чака.

По мене лепне

гъста самота.

Аз тръгвам…

Само Облакът

заплака…

Светкавица във този миг

Небе на две

разсече с тътен

и гръмотевицата с вик -

съдбовен,

плътен

начало даде

на живота нов.

Живот,

след нашата раздяла…

Живот,

през който със Любов

в Душата

ще се опитам да живея

и без тебе

цяла…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Алиса, не е задължително да харесваш стихотворенията, нито мен. Благодаря ти за искреността.
    Мили хора, благодаря за посещението и защитата. Весели празници пожелавам.
    Маргарита Димитрова, от години съм в сайта и повечето потребители са добронамерени. Не се страхувайте , а споделете с нас творчество си
  • Ивелина, Галина, благодаря.
  • Невероятен стих, много ми хареса! Поздравления!
  • "...ще се опитам да живея
    и без тебе
    цяла…"

    Много реалистично! Такъв е животът на много човешки сърца... Поздравления за напипването на това усещане и дано не се случва този Ваш стих никому вече! Вие го казахте достатъчно.
  • Благодаря.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...