Живот след тишината
Как тегне
тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне
гъста самота.
Аз тръгвам…
Само Облакът
заплака…
Светкавица във този миг
Небе на две
разсече с тътен
и гръмотевицата с вик -
съдбовен,
плътен
начало даде
на живота нов.
Живот,
след нашата раздяла…
Живот,
през който със Любов
в Душата
ще се опитам да живея
и без тебе
цяла…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
