Как тегне
тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне
гъста самота.
Аз тръгвам…
Само Облакът
заплака…
Светкавица във този миг
Небе на две
разсече с тътен
и гръмотевицата с вик -
съдбовен,
плътен
начало даде
на живота нов.
Живот,
след нашата раздяла…
Живот,
през който със Любов
в Душата
ще се опитам да живея
и без тебе
цяла…
© Ирен Всички права запазени
Мили хора, благодаря за посещението и защитата. Весели празници пожелавам.
Маргарита Димитрова, от години съм в сайта и повечето потребители са добронамерени. Не се страхувайте , а споделете с нас творчество си