12 mar 2017, 19:33

Живот след тишината

  Poesía » Otra
3.3K 15 20

Как тегне

тази дълга тишина…

Не може повече

Душата ми да чака.

По мене лепне

гъста самота.

Аз тръгвам…

Само Облакът

заплака…

Светкавица във този миг

Небе на две

разсече с тътен

и гръмотевицата с вик -

съдбовен,

плътен

начало даде

на живота нов.

Живот,

след нашата раздяла…

Живот,

през който със Любов

в Душата

ще се опитам да живея

и без тебе

цяла…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Алиса, не е задължително да харесваш стихотворенията, нито мен. Благодаря ти за искреността.
    Мили хора, благодаря за посещението и защитата. Весели празници пожелавам.
    Маргарита Димитрова, от години съм в сайта и повечето потребители са добронамерени. Не се страхувайте , а споделете с нас творчество си
  • Ивелина, Галина, благодаря.
  • Невероятен стих, много ми хареса! Поздравления!
  • "...ще се опитам да живея
    и без тебе
    цяла…"

    Много реалистично! Такъв е животът на много човешки сърца... Поздравления за напипването на това усещане и дано не се случва този Ваш стих никому вече! Вие го казахте достатъчно.
  • Благодаря.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....