12 mar 2017, 19:33

Живот след тишината

  Poesía » Otra
3.3K 15 20

Как тегне

тази дълга тишина…

Не може повече

Душата ми да чака.

По мене лепне

гъста самота.

Аз тръгвам…

Само Облакът

заплака…

Светкавица във този миг

Небе на две

разсече с тътен

и гръмотевицата с вик -

съдбовен,

плътен

начало даде

на живота нов.

Живот,

след нашата раздяла…

Живот,

през който със Любов

в Душата

ще се опитам да живея

и без тебе

цяла…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Алиса, не е задължително да харесваш стихотворенията, нито мен. Благодаря ти за искреността.
    Мили хора, благодаря за посещението и защитата. Весели празници пожелавам.
    Маргарита Димитрова, от години съм в сайта и повечето потребители са добронамерени. Не се страхувайте , а споделете с нас творчество си
  • Ивелина, Галина, благодаря.
  • Невероятен стих, много ми хареса! Поздравления!
  • "...ще се опитам да живея
    и без тебе
    цяла…"

    Много реалистично! Такъв е животът на много човешки сърца... Поздравления за напипването на това усещане и дано не се случва този Ваш стих никому вече! Вие го казахте достатъчно.
  • Благодаря.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...